1 Коринтяни 12:14-27

Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото. И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно. Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото? Но сега те са много части, а едно тяло. И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни. Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими; и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие. А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава; за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея. А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.