1 Коринтяни 10:14-33

Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството. Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам. Чашата, която биде благословена, <и която> ние благославяме, не е ли <това> да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? тъй като ние, <ако и да> сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме. Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що? Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? <Не>. Но <казвам>, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза. Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него? Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична <полза>, но <всеки ползата> на другиго. Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате <за него> заради съвестта си; защото "Господна е земята и всичко що има в нея". Ако някой от невярващите ви покани <на угощение>, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате <за него> заради съвестта си. Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, - съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест? Ако аз с благодарение <Богу> участвувам <в яденето>, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?) И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава. Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква; както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но <ползата> на мнозина, за да се спасят.