И ето ония, които дойдоха при Давида в Сиклаг, докато още се затваряше, <за да се крие> от Саула, Кисовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война. Те бяха въоръжени с лъкове, и можеха да си служат и с дясната и с лявата ръка за хвърляне камъни с прашка и за стреляне с лък, и бяха от Сауловите братя, от Вениамина. Началникът беше Ахиезер, после Иоас, синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет, Азмаветови синове; Вераха, анатотецът Ииуй, гаваонецът Исмаия, силен между тридесетте, и над тридесетте; Еремия, Яазаил, Иоанан, гедиротецът Иозавад, Елузай, Еримот, Ваалия, Семария, аруфецът Сафатия, Елкана, Есия, Азареил, Иозер и Ясовеам, Кореовците; и Иоила и Зевадия, синове на Ероама от Гедор. И някои от гадците се отделиха <та дойдоха> при Давида в канарата в пустинята, мъже силни и храбри, обучени за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като лъвови лица, и които бяха бързи като сърните по хълмовете. <Те бяха>: Езер, първият; Авдия, вторият; Елиав, третият; Мисмана, четвъртият; Еремия, петият; Атай, шестият; Елиил, седмият; Иоанан, осмият; Елзавад, деветият; Еремия, десетият; и Махванай, единадесетият. Тия от гадците бяха военачалници; който беше най-долен, <между> <тях>, беше над сто <войници>, а който беше най-горен, беше над хиляда. Тия бяха, които преминаха Иордан в първия месец, когато <реката> заливаше всичките си брегове и разгониха всичките жители на долините към изток и към запад. Също и от вениаминците и юдейците дойдоха при Давида в канарата. А Давид излезе да ги посрещне та им проговори, казвайки: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако <сте дошли> за да ме предадете на неприятелите ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нека изобличи това. Тогава дойде дух на Амасая, главния между началниците, <и рече>: Твои сме, Давиде, и от към твоя страна Есеев сине! Мир, мир на тебе! мир и на помощниците ти! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие, и постави ги началници на дружината си.