Марко 9
9
1И казваше им: Истина ви казвам, че има някои от стоещите тука, които няма да вкусят смърт докле не видят царството Божие дошло в сила. 2И след шест дни взема Исус Петра и Якова и Иоана, и възвожда ги на гора висока на страна сами, и преобрази се пред тях. 3И дрехите му станаха лъскави, твърде бели като сняг, каквито белилник на земята не може да убели. 4И яви им се Илия с Моисея; и разговаряха се с Исуса. 5И отговори Петър и казва на Исуса: Рави, добро е да сме тука; и да направим три шатри, за тебе една, и за Моисея една, и за Илия една: 6защото не знаеше що да рече; понеже бяха уплашени. 7И облак ги засени; и глас дойде из облака който казваше: Този е Син мой възлюблений: слушайте него. 8И внезапно като се обзърнаха, не видяха вече никого със себе си, освен Исуса самичък. 9И когато слязваха от гората, заръча им да не кажат никому това що видяха, освен кога Син человечески възкръсне от мъртвите. 10И задържаха словото в себе си, като разискваха помежду си що е това да възкръсне от мъртвите. 11И питаха го и казваха: Защо казват книжниците, че трябва да дойде първом Илия? 12А той отговори и рече им: Истина че ще Илия първом да дойде и да устрои всичко; и как е писано за Сина человеческаго че трябва да пострада много, и да бъде унижен; 13но казвам ви, че Илия дойде, и сториха му каквото щяха, както е писано за него. 14И като дойде при учениците видя, около тях народ много, и книжници които се препираха с тях. 15И тутакси всичкий народ щом го видя смая се, и притекоха се та го поздравяваха. 16И попита книжниците: Какво се препирате с тях? 17И отговори един от народа, и рече: Учителю, доведох при тебе сина си, който има дух нем. 18И дето го прихване, тръшка го, и запеня се, и скърца със зъби, и вцепенява се; и рекох на твоите ученици да изпъдят беса, но не могоха. 19А той му отговори и рече: О роде неверни, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го при мене. 20И доведоха го при него; и като го видя бесният, тутакси духът го покъса, и той падна на земята, и валяше се запенен. 21И попита Исус баща му: Колко време е от как му стана това? А той рече: От детинство. 22И много пъти и в огън го хвърля и във вода да го погуби; но ако можеш нещо, смили се на нас, и помогни ни. 23А Исус му рече: Това, ако можеш повярва, всичко е възможно за тогози който вярва. 24И тутакси на детето баща му извика със сълзи и казваше: Вярвам, Господи: помогни на моето неверство. 25А Исус като видя че се стича народ, запрети на нечистия дух, и му казваше: Душе неми и глухи, аз ти повелявам: Излез от него и да не влезеш вече в него. 26И духът като изпище, и го покъса силно, изкочи, и момъкът стана като мъртъв, така що мнозина думаха че умря. 27А Исус го хвана за ръка, и дигна го, и той стана. 28И когато влезе в къщи, учениците му питаха го на страна: Защо ние не могохме да го изпъдим? 29И рече им: Този род не може да излезе с нищо друго освен с молитва и пост. 30И като излязоха от там, минуваха през Галилея, и не искаше да узнае това никой. 31Защото учеше учениците си, и казваше им, че Син человечески ще бъде предаден в ръце на человеци, и ще го убият; и след като го убият, в третия ден ще възкръсне. 32Но те не разумяваха думата, и боеха се да го попитат. 33И дойде в Капернаум, и когато влезе в къщи, питаше ги: За какво се разговаряхте в пътя помежду си? 34А те мълчаха; защото в пътя бяха се препирали помежду си, кой е по-голям. 35И като седна призова дванадесетте, и казва им: Който иска да е пръв, ще бъде най-последен от всичките, и на всичките слуга. 36И взе едно дете та го постави по сред тях, пригърна го и рече им: 37Който приеме едно от таквизи деца в мое име, мене приима; и който приеме мене, не приима мене, но тогози който ме е проводил. 38Отговори му Иоан и казваше: Учителю, видяхме някого си, който ни не следва, че изпъждаше бесове в твоето име; и забранихме му, защото не следва нас. 39А Исус рече: Недейте му забраня, защото няма никой който да стори чудо в мое име, и да може на часа да ме злослови. 40Понеже който не е против нас, той е откъде нас. 41Защото който ви напои една чаша вода в мое име, понеже сте Христови, истина ви казвам: Няма да изгуби заплата си. 42И който съблазни едного от малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се обложи воденичен камик около шията му, и да бъде хвърлен в морето. 43И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я; по-добре ти е да влезеш клосен в живота, а не да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в огъня негасим; 44дето "червеят им не умира, а огънят не угаснува." 45И ако ногата ти те съблазнява, отсечи я: по-добре ти е да влезеш хром в живота, а не да имаш две нозе и да бъдеш хвърлен в пъкала, в огъня негасим, 46дето "червеят им не умира, а огънят не угаснува." 47И ако окото ти те съблазнява, извади го; по-добре ти е да влезеш с едно око в царството Божие, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен; 48дето "червеят им не умира, а огънят не угаснува." 49Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. 50Добро нещо е солта; но ако солта бъде безсолна, с какво ще я поправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.
Избрани в момента:
Марко 9: BG1871
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk