Марко 6
6
1И излезе от там, и дойде в отечеството си; и следваха го учениците му. 2И като дойде събота, начна да учи в съборището; и мнозина от слушателите удивяваха се, и думаха: От къде на тогози това? и коя е дадената нему мъдрост, че и таквизи чудеса биват от ръцете му? 3Не е ли този дърводелецът, синът Мариин, и брат на Якова и на Иосия и на Юда и на Симона? и не са ли сестрите му тука у нас? И съблазняваха се в него. 4И казваше им Исус: Няма пророк без почест освен в отечеството си и между роднините и в дома си. 5И не можеше там никое чудо да стори, тъкмо що на малцина болни като положи ръце изцели ги. 6И чудеше се за тяхното неверство. И обхождаше селата наоколо та поучаваше. 7И призва дванадесетте, и начна да ги изпраща по двама по двама; и даваше им власт над нечистите духове. 8И заповяда им да не носят нищо на път, освен една тояга; нито тържик, нито хляб, нито пари в пояс; 9но да са с проста обувка; и да не се обличат в две дрехи. 10И казваше им: В която къща влезете, там пребъдвайте до когато излезете от там. 11И които не ви приимат, нито ви послушат, като излязвате от там, отърсете праха из под нозете си за свидетелство тям. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на Содом или на Гомор в ден съдний нежели на онзи град. 12И те излязоха и проповядваха покаяние. 13И изпъждаха много бесове; и много болни помазваха с масло, и ги изцеляваха. 14И чу цар Ирод, (защото явно стана неговото име,) и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него. 15Други казваха, че е Илия; други пък казваха, че е пророк, или като един от пророците. 16Но като чу Ирод рече: Този е Иоан, когото аз посякох; той е възкръснал от мъртвите. 17Защото този Ирод проводи та улови Иоана, и върза го в тъмницата, заради Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже беше я взел за жена. 18Защото Иоан казуваше на Ирода: Не ти е простено да имаш братовата си жена. 19А Иродиада го ненавиждаше, и искаше да го убие, но не можеше. 20Защото Ирод се боеше от Иоан, като го знаеше че е человек праведен и свет; и припазваше го, и правеше много работи, като го слушаше, и с благодарение го слушаше. 21И когато настана удобен ден, в който Ирод за денят на рождението си правеше вечеря на големците си и на тисящниците и на старейшините Галилейски, 22и влезе дъщерята на тази Иродиада и поигра и угоди на Ирода и на седещите с него, рече царят на момичето: Искай ми каквото щеш, и ще ти дам. 23И закле й се: Ще ти дам каквото ми поискаш, даже до половината от царството ми. 24А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? и тя рече: Главата на Иоана Кръстителя. 25И той час влезна набързо при царят, та поиска и рече: Искам да ми дадеш сега тутакси главата на Иоана Кръстителя на блюдо. 26И царят ако и да се оскърби много, поради клетвите обаче и зарад седящите с него, не рачи да отхвърли просбата й. 27И тутакси проводи царят един оръжник, и заповяда да донесат главата му, и той отиде та го посече в тъмницата, 28и донесе главата му на блюдо, и даде я на момичето; и момичето я даде на майка си. 29И като чуха учениците му, дойдоха и дигнаха трупа му, и положиха го в гроб. 30И събраха се апостолите при Исуса та му известиха всичко, и колкото направиха и колкото поучиха. 31И рече им: Дойдете вие сами на страна в пусто място, и починете си малко; защото бяха мнозина, които идеха и отиваха, и нито да ядат имаха време. 32И отиваха в пусто място с ладията на страна. 33И видя ги народът като отхождаха и мнозина го познаха; и стекоха се там пеши от всичките градове, и пристигнаха преди тях, и събраха се при него. 34И като излезе Исус видя много народ, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямаха пастир; и начена да ги поучава много. 35И понеже беше вече станало късно, пристъпиха при него учениците му, и казваха: Мястото е пусто, и късно е вече: 36разпусни ги, да идат по околните колиби и села, и да си купят хляб; защото нямат що да ядат. 37А той отговори и рече им: Дайте им вие да ядат. И казват му: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат? 38А той им казва: Колко хляба имате? Идете та вижте. И като узнаха казват: Пет, и две риби. 39И повеле им да турят всичките да насядат по зелената трева на трапези на трапези. 40И насядаха на лехи на лехи, по сто и по петдесет. 41И като взе петте хляба и двете риби, погледна на небето и благослови, и преломи хлябовете, и даваше на учениците си да наслагат от преде им; и двете риби раздели на всичките. 42И ядоха всички и наситиха се. 43И дигнаха от укрухите дванадесет коша пълни, и от рибите. 44А онези които ядоха хлябовете бяха около пет хиляди мъже. 45И тутакси понуди учениците си да влязат в ладията, и да идат преди него отвъд към Витсаида, докле разпусне той народът. 46И като ги разпусна, отиде на гората да се помоли. 47И когато се свечери, ладията беше в сред морето, и той сам си на земята. 48И видя ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше вятърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва към тях като вървеше по морето, и искаше да ги измине. 49А те като го видяха че ходи по морето, възмняха че е призрак, и извикаха; 50защото го всички видяха и смутиха се. И тутакси проговори с тях, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се! 51И възлезе при тях на ладията, и утихна вятърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се. 52Защото не разумяха поради хлябовете, понеже сърцето им бе затвърдело. 53И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска и се извезоха на пристанището. 54И когато излязоха от ладията, тутакси го познаха, 55и завтекоха се по всичките онези околни места, и наченаха да носят на одрове болните там дето чуваха че е. 56И дето влязваше в паланки или в градове или в села, туряха по пазаря болните, и молеха му се да се допрат поне до полите на дрехите му; и колкото се допираха, изцеляваха се.
Избрани в момента:
Марко 6: BG1871
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk