Битие 32
32
1И отиде Яков в пътя си; и срещнаха го ангели божии. 2И като ги видя Яков, рече: Това е пълк Божий; и нарече името на това място Маханаим. 3И проводи Яков вестители пред себе си до брата си Исава в земята Сиир, на мястото Едом; 4и заръча им и каза: Така да речете на господаря ми Исава: Така говори раб твой Яков: При Лавана пришлец бях, и бавих се до сега; 5и придобих говеда, и осли, овци, и раби, и рабини; и проводих да известя на господаря си, за да намеря благодат пред тебе. 6И върнаха се вестителите при Якова, и казаха: Ходихме при брата ти Исава; и даже иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него. 7И Яков много се уплаши и утесни се; и раздели людете които бяха с него, и стадата, и говедата, и камилите на два пълка; 8и рече: Ако дойде Исав в единия пълк и го порази, останалият пълк ще се избави. 9И рече Яков: Боже на Отца ми Авраама, и Боже на отца ми Исаака, Господи който ми си рекъл: Върни се в твоята земя и в рода си, и ще ти сторя добро, 10по-малък съм от всичките милости и всичката истина които си направил на раба си; защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два пълка. 11Избави ме, моля ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него като дойде да не би да ме порази, и майка и чада. 12А ти рече: Наистина ще ти направя добро, и ще поставя потомството ти като пясъка на морето, който по множеството си не може да се изброи. 13И пренощува там онази нощ; и взе от онова което му дойде в ръката за дар на брата си Исава: 14кози двесте, и ярци двадесет, овци двесте и овни двадесет, 15дойни камили с малките им тридесет, крави четиридесет, и юнци десет, ослици двадесет, и жребета десет, 16и предаде в ръцете на рабите си, всяко стадо отделно; и рече на рабите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между стадо и стадо. 17И на първия заръча и каза: Кога те срещне Исав брат ми, и те попита и рече: чий си? и къде отхождаш? и чии са тези пред тебе? 18тогаз ще кажеш: Тези са на твоя раб Якова, дар що проважда на господаря ми Исава; и, ето, и той иде след нас. 19Така заръча и на втория, и на третия, и на всичките които вървяха подир стадата, и казваше: По тази дума ще говорите Исаву когато го срещнете. 20И ще речете: Ето, подир нас иде и сам раб твой Яков. Защото думаше: Ще умилостивя лицето му с този дар който предиде пред мене, и после ще видя лицето му: може би да приеме лицето ми. 21И тъй, дарът мина пред него: а той остана през онази нощ в пълка. 22И стана през нощта, и взе двете си жени, и двете си рабини, и единадесетте си деца, и премина брода на Явок. 23И взе ги, и прекара ги през потока; прекара и всичко що имаше. 24А Яков остана сам; и бореше се с него един человек до зазоряване. 25И като видя че му не надви, прикосна се до става на бедрото му; и измести се ставът на Якововото бедро, като се бореше с него. 26И той рече: Остави ме да си отида, защото се зазори. А Яков рече: Няма да те оставя да си отидеш ако ме не благословиш. 27И рече му: Как ти е името? И той рече: Яков. 28А той рече: Няма да се казва вече името ти Яков, но Израил; защото си бил в борба с Бога и с человеци, и си надвил. 29А Яков попита и каза: Обади ми, моля, името си. А той рече: Защо питаш за името ми? И благослови го там. 30И нарече Яков името на това място Фануил, и думаше: защото видях Бога лице с лице, и упазен биде животът ми. 31И изгря слънцето на него като заминваше Фануил; и хромеше с бедрото си. 32За това и до днес не ядат синовете Израилеви истръпналата жила която е върху става на бедрото; защото той се прикосна до става на Якововото бедро при истръпналата жила.
Избрани в момента:
Битие 32: BG1871
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk