Първото писмо до солунците 2
2
Делото на Павел в Солун
1Братя и сестри, самите вие знаете, че посещението ни при вас не бе напразно, 2но както знаете, преди това бяхме понесли страдания и обиди във Филипи. И все пак, въпреки многото пречки, с Божията помощ имахме смелостта да ви кажем Благата вест от Бога. 3Ние не проповядваме поради заблуда или от нечисти подбуди, нито пък се опитваме да измамим някого. 4Точно обратното: говорим като хора, избрани от Бога да им бъде поверена Благата вест, и не се опитваме да се харесаме на хората, а на Бога, който изпитва нашите мотиви. 5Както знаете, никога не се обърнахме към вас с ласкателства, нито използвахме посланието си, за да прикрием някаква алчност. Бог ни е свидетел за това! 6Не търсехме похвала от хората — нито от вас, нито от някой друг, 7въпреки че можехме да използваме властта си на Христови апостоли да поставяме изисквания. Но ние бяхме нежни#2:7 Но ние бяхме нежни Според някои ръкописи: „Но ние станахме бебета“. сред вас също както дойка, която се грижи за собствените си деца. 8Чувствахме се толкова привързани към вас, че бяхме готови да споделим с вас не само Благата вест от Бога, а и собствените си души, защото ни станахте много скъпи. 9Братя и сестри, вие помните нашия упорит труд. Ние работехме ден и нощ, за да не сме в тежест на никого от вас, докато ви проповядвахме Благата вест от Бога.
10И вие, и Бог сте свидетели колко предано, праведно и безукорно бе поведението ни към вас, вярващите, 11и добре знаете, че се отнасяхме с вас така, както баща със собствените си деца. 12Насърчавахме ви, утешавахме ви и ви подтиквахме да живеете по начин, достоен за Бога, който ви призовава в своето славно царство.
13Ние непрекъснато благодарим на Бога и за това, че когато получихте Божието послание, което чухте от нас, вие го приехте не като послание от хора, а като Божие послание, каквото то наистина е и действа във вас, вярващите. 14Вие, братя и сестри, последвахте примера на Божиите църкви в Христос Исус в Юдея. И вие понесохте от своите сънародници същите страдания, които те понесоха от юдеите, 15които убиха Господ Исус и пророците, а нас прогониха, които разгневяват Бога и са против всички хора. 16Те се опитват да ни попречат да говорим на езичниците, че могат да се спасят, като с това непрекъснато трупат нови и нови грехове, но Божият гняв сега вече с пълна сила се е стоварил върху тях.
Желанието на Павел да ги посети отново
17А ние, братя и сестри, бяхме разделени от вас за кратко време — разделени само телесно, но не и в мислите си — и се изпълнихме с нетърпение и огромно желание да ви видим. 18Да, ние много искахме да дойдем при вас. Аз, Павел, много пъти се опитвах да го направя, но Сатана ни пречеше. 19Защото кой друг освен вас е нашата надежда, радост и венец, с който да се гордеем пред нашия Господ Исус, когато той дойде? 20Наистина, вие сте нашата слава и радост!
Избрани в момента:
Първото писмо до солунците 2: SPB
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
© 2000 Bible League International