Римляни 14
14
1Приемайте слабия във вярата, но не за да спорите за мнения. 2Един вярва, че може да яде всичко, а слабият във вярата яде само зеленчук. 3Който яде, да не презира този, който не яде, и който не яде, да не съди този, който яде, защото Бог го е приел. 4Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя собствен господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. 5Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. 6Който пази деня, за Господа го пази, (а който не пази деня, за Господа не го пази). Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога, и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. 7Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. 8Понеже, ако живеем, за Господа живеем и ако умираме, за Господа умираме. И така, дали живеем, или умираме, на Господа сме. 9Защото Христос затова умря и възкръсна, и оживя отново, за да владее и над мъртвите, и над живите. 10Но ти защо съдиш своя брат? Или пък ти защо презираш своя брат? Понеже ние всички ще застанем пред Христовото съдилище. 11Защото е писано: „Жив съм Аз, казва Господ, пред Мен ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога.“ 12И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога. 13Затова, нека вече не се съдим един друг, а по-добре да съдим така – никой да не поставя спънка или съблазън#или: повод за грях пред брат си. 14Зная и съм уверен в Господ Иисус, че нищо не е само по себе си нечисто; само за този, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто. 15Защото, ако брат ти се наскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. Не погубвай с яденето си онзи, за когото е умрял Христос. 16И така, не оставяйте да се хули вашето добро. 17Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух. 18Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от хората. 19И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане. 20Не унищожавай Божието дело заради ядене. Всичко наистина е чисто, но е зло за човека, който яде със съблазън. 21Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да направиш нещо, чрез което брат ти се спъва (или се съблазнява#или: се подвежда към грях, или отслабва). 22Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява. 23А онзи, който се съмнява, когато яде, е осъден, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.
Избрани в момента:
Римляни 14: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013