Псалми 78:32-39

И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.