Псалми 73:1-28

(По слав. 72) Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце. А аз – краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха, защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните, защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено. Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора, затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха. Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат. Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво. Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята. Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях. И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния? Ето, това са безбожните – и винаги благополучни, умножават богатство! Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си, защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин. Ако кажех: Така ще говоря! – ето, бих изменил на поколението на синовете Ти. Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми, докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край. Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини. Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас. Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им. Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре, толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб. И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми. Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава. Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб. Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века. Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Ти изневеряват. Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!