Псалми 38:1-22

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си! Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен. Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях. Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха. Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми. Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя, скърбейки. Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място. Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си. Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб. Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми – и тя не е у мен. Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч. И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама. Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си. Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание. Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой. Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен. Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен. Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си. Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина. И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто. Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай! Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!