Псалми 19:1-14

(По слав. 18) За първия певец. Псалм на Давид. Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му. Ден на ден блика слово и нощ на нощ изявява знание – без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. Вестта им е излязла по цялата земя и думите им – до краищата на вселената. В тях е поставил шатър за слънцето; то като младоженец излиза от стаята си, като силен мъж се радва да тича във пътя. Излиза от края на небесата и обикаля до краищата им, и от топлината му нищо не се скрива. Законът на ГОСПОДА е съвършен, освежава душата; свидетелството на ГОСПОДА е вярно, прави невежия мъдър; наредбите на ГОСПОДА са прави, веселят сърцето; заповедта на ГОСПОДА е светла, просветлява очите; страхът от ГОСПОДА е чист, пребъдва вечно; присъдите на ГОСПОДА са истинни и всички до една справедливи. Желателни са повече от злато, от изобилие от чисто злато; и по-сладки са от мед и от капките на медена пита. Освен това слугата Ти се предупреждава чрез тях; в пазенето им има голяма награда. Кой осъзнава прегрешения? Очисти ме от тайните грехове. Също и от греховете на гордостта предпази слугата Си – да не ме владеят. Тогава ще бъда безукорен и ще бъда чист от голямо престъпление. Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Теб, ГОСПОДИ, канара моя и мой Изкупител!