Псалми 18:1-15

(По слав. 17) За първия певец. Псалм на ГОСПОДНИЯ слуга Давид, който говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул. И той каза: Любя Те, ГОСПОДИ, сила моя! ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула. Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си. Връзките на смъртта ме обхванаха, пороите на злото ме ужасиха. Връзките на Шеол ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха. В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му. Тогава земята се поклати и потресе и основите на планините се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи. Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него. Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му. Възседна на херувим и долетя, и летя на крилете на вятъра. Направи мрака Свое скривалище, шатри около Себе Си – тъмните води, гъсти небесни облаци. От блясъка пред Него преминаха гъстите Му облаци, град и огнени въглени. И ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си, град и огнени въглени. И изпрати стрелите Си и ги разпръсна, изстреля светкавици и ги обърка. Тогава се видяха коритата на водите, основите на света се откриха от Твоето смъмряне, ГОСПОДИ, от духането на дъха на ноздрите Ти.