Притчи 20:1-15

Виното е присмивач и спиртното питие – крамолник и който се опива от него, не е благоразумен. Заплахата на царя е като рев на лъв; който го раздразня, съгрешава против живота си. За човека е чест да страни от препирня, а всеки глупак ще се втурне в нея. Ленивият не оре заради зимата – ще потърси по време на жетва и няма да има нищо. Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода, но разумният човек ще го извади. Повечето хора разгласяват всеки своята доброта, но кой може да намери верен човек? Праведният, който ходи в чистотата си – децата му след него са блажени. Цар, който седи на съдийски престол, разпръсва всяко зло с очите си. Кой може да каже: Очистих сърцето си, чист съм от греха си? Различни грамове и различни мерки – и двете са мерзост за ГОСПОДА. Даже и детето се познава по това, което върши – дали делата му са чисти и прави. Слушащото ухо и гледащото око – ГОСПОД е направил и двете. Не обичай спането, за да не обеднееш; отвори очите си и ще се наситиш с хляб. Лошо! Лошо! – казва купувачът, но когато си отиде, тогава се хвали. Има злато и изобилие от скъпоценни камъни, но устните на знанието са скъпоценно украшение.