Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Лука 15

15
1А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 2А фарисеите и книжниците недоволстваха, като казваха: Този приема грешниците и яде с тях! 3И Той им разказа тази притча: 4Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? 5И като я намери, я вдига на рамената си радостен. 6И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца. 7Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 8Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 9И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мен, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 10Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае. 11Каза още: Един човек имаше двама сина. 12И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието. 13И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот. 14А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение. 15И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. 16И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше. 17А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад! 18Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб; 19не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 20И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше. 21А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син. 22Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му; 23и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим, 24защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. 25А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 26И повика един от слугите и попита какво е това. 27А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли. 29А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си; 30а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле. 31А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. 32Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

Избрани в момента:

Лука 15: VBG

Маркирай стих

Споделяне

Копиране

None

Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте

YouVersion използва бисквитки, за да персонализира Вашето преживяване. Като използвате нашия уебсайт, Вие приемате използването на бисквитки, както е описано в нашата Политика за поверителност