Плач Еремиев 4
4
1Как потъмня златото, измени се най-чистото злато! Камъните на светилището се изсипаха по всички ъгли на улиците! 2Скъпоценните синове на Сион, сравними с чисто злато, как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка! 3Даже чакалите дават мляко и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята. 4Езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им подаде. 5Онези, които ядяха избрани ястия, гинат по улиците, отгледаните в пурпур прегръщат бунището. 6Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше разорен в един миг, без да го допрат човешки ръце. 7Назиреите є бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им беше по-червена от рубини, блестяха като сапфир. 8По-тъмно от сажди е лицето им, не се познават по улиците. Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво. 9По-щастливи бяха убитите от меч от убитите от глад, защото тези чезнат прободени от липсата на плодовете на полето. 10Ръцете на милостивите жени свариха децата им; те им станаха храна при разрушението на дъщерята на народа ми. 11ГОСПОД изпълни яростта Си, изля пламтящия Си гняв. Запали в Сион огън, който пояде основите му. 12Не вярваха земните царе и жителите на целия свят, че притеснител и враг щеше да влезе в ерусалимските порти. 13Това е заради греховете на пророците му и заради беззаконията на свещениците му, които проливаха сред него кръвта на праведните. 14Те се лутаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че не можеше да се допре човек до дрехите им. 15Отстъпете, нечисти! – викаха към тях. Отстъпете, отстъпете, не се допирайте! Когато бягаха, се скитаха. Говореше се сред народите: Няма да пребивават повече при нас. 16Присъствието на ГОСПОДА ги разпръсна, Той няма повече да ги погледне. Свещеник не беше почетен, старейшина не беше помилван. 17Още чезнат очите ни по суетната ни помощ. В очакването си чакахме народ, който няма да спаси. 18Ловуват стъпките ни, така че не можем да ходим по площадите си. Краят ни е близо, изпълниха се дните ни, да, краят ни дойде. 19Преследвачите ни станаха по-леки от орлите на небето; по планините ни гониха, в пустинята ни дебнаха. 20Жизненото ни дихание, ГОСПОДНИЯТ помазаник, се хвана в ямите им – за когото казвахме: Под сянката му ще живеем сред народите. 21Радвай се и се весели, дъще едомска, жителко на земята Уз! И до теб ще дойде чашата, ще се напиеш и ще се разголиш. 22Свърши наказанието за беззаконието ти, дъще сионска, няма вече да те откара в плен. Ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие греховете ти.
Избрани в момента:
Плач Еремиев 4: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013