1 Царе 9
9
1А имаше един човек от Вениамин, който се казваше Кис, син на Авиил, син на Серор, син на Вехорат, син на Афия, син на един вениаминец, силен и богат човек. 2И той имаше превъзходен и красив син, който се казваше Саул. От израилевите синове нямаше мъж, по-красив от него; той беше с една глава по-висок от целия народ. 3И магариците на Кис, бащата на Саул, се изгубиха; и Кис каза на сина си Саул: Моля те, вземи със себе си един от слугите и стани, и иди да потърсиш магариците! 4И той мина през хълмистата земя на Ефрем и мина през земята Салиса, но не ги намериха. После минаха през земята на Саалим, но и там ги нямаше. Тогава той мина през земята на Вениамин, но не ги намериха. 5А когато дойдоха в земята Суф, Саул каза на слугата си, който беше с него: Ела да се върнем, да не би баща ми да престане да се тревожи за магариците и да започне да се безпокои за нас. 6А той му каза: Ето сега, в този град има Божи човек и този човек е на почит; всичко, което казва, непременно се изпълнява. Затова нека идем там; може би ще ни каже пътя, по който да вървим. 7Тогава Саул каза на слугата си: Но ето, ако отидем, какво ще занесем на човека? Защото хлябът в съдовете ни се свърши и нямаме подарък да занесем на Божия човек. Какво имаме? 8И слугата пак отговори на Саул и каза: Ето, в ръката ми се намира една четвърт сикъл сребро. Ще го дам на Божия човек, за да ни каже пътя. 9А в старо време в Израил, когато някой отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да отидем при гледача. Защото който сега се нарича пророк, в старо време се наричаше гледач. 10И Саул каза на слугата си: Добра е думата ти, ела да отидем. И те отидоха в града, където беше Божият човек. 11Докато се изкачваха по възвишението към града, срещнаха момичета, които излизаха да наточат вода, и им казаха: Тук ли е гледачът? 12А те им отговориха и казаха: Тук е, ето, пред теб е. Побързай сега, защото той дойде днес в града, понеже днес народът има жертва на високото място. 13Веднага щом влезете в града, ще го намерите, преди да се изкачи на високото място да яде. Защото народът не яде, докато той не дойде, понеже той благославя жертвата и след това поканените ядат. И така, изкачете се сега, защото точно днес ще го намерите. 14И те се изкачиха към града. И като влязоха в града, ето, Самуил излизаше срещу тях, за да се изкачи на високото място. 15А един ден преди Саул да дойде, ГОСПОД беше открил#букв.: открил ухото на Самуил и беше казал: 16Утре около този час Аз ще ти изпратя човек от вениаминовата земя и ти ще го помажеш за княз над народа Ми Израил, и той ще избави народа Ми от ръката на филистимците, защото Аз погледнах милостиво на народа Си, понеже викът му дойде до Мен. 17И когато Самуил видя Саул, ГОСПОД му каза: Ето човекът, за когото ти говорих. Този ще господства над народа Ми. 18А Саул пристъпи до Самуил в портата и каза: Покажи ми, моля те, къде е къщата на гледача. 19А Самуил отговори на Саул и каза: Аз съм гледачът. Изкачи се пред мен на високото място, защото вие ще ядете с мен днес; а утре ще те изпратя и ще ти кажа всичко, което е в сърцето ти. 20А колкото до магариците ти, които се изгубиха преди три дни, не ги мисли, защото се намериха. И към кого е цялото желание на Израил? Не е ли към теб и към целия ти бащин дом? 21А Саул отговори и каза: Не съм ли аз вениаминец, от най-малкото от израилевите племена, и родът ми – най-малкият от всички родове на венианиминовото племе? Защо ми говориш такива думи? 22А Самуил взе Саул и слугата му и ги заведе в гостната, и ги сложи на най-главното място между поканените, а те бяха около тридесет мъже. 23И Самуил каза на готвача: Донеси дела, който ти дадох, за който ти казах: Отдели това при себе си. 24И готвачът вдигна бедрото с онова, което беше върху него, и го сложи пред Саул. И Самуил каза: Ето запазеното. Сложи го пред себе си и яж, защото то беше запазено за теб за определеното време, когато казах, че съм поканил народа. Така Саул яде със Самуил в онзи ден. 25После слязоха от високото място в града и той говори със Саул на покрива на къщата. 26И станаха рано и на зазоряване Самуил повика Саул на покрива и каза: Стани да те изпратя. И Саул стана и двамата излязоха навън, той и Самуил. 27Докато слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Кажи на слугата да отиде пред нас. – И той отиде. – А ти постой малко, за да ти известя Божието слово.
Избрани в момента:
1 Царе 9: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013