И това са тези, които дойдоха при Давид в Сиклаг, докато още се криеше от Саул, сина на Кис. И те бяха от силните мъже, които му помагаха в бой. Те бяха въоръжени с лъкове и умееха и с дясната, и с лявата ръка да хвърлят камъни с прашка и да стрелят с лък и стрели. От братята на Саул, от Вениамин: главата Ахиезер, и Йоас, синовете на гаваатеца Сама, Езиил и Фелет, синовете на Азмавет, и Вераха, и анатотецът Ииуй, и гаваонецът Исмая, силен между тридесетте, и над тридесетте, и Еремия, и Яазаил, и Йоанан, и гедиротецът Йозавад, Елузай и Еримот, и Ваалия, и Семария, и аруфецът Сафатия, Елкана и Есия, и Азареил, и Йоезер, и Ясовеам, кореовците, и Йоила и Зевадия, синовете на Ероам от Гедор. И от гадците се отделиха и дойдоха при Давид в непристъпното място в пустинята силни и храбри мъже, мъже, обучени за война и за бой, въоръжени с щит и копие, чиито лица бяха като лица на лъвове, и които бяха бързи като сърните по хълмовете. Езер беше главата, Авдия – вторият, Елиав – третият, Мисмана – четвъртият, Еремия – петият, Атай – шестият, Елиил – седмият, Йоанан – осмият, Елзавад – деветият, Еремия – десетият, Махванай – единадесетият. Тези от синовете на Гад бяха началници; най-долният беше над сто, а най-горният беше над хиляда. Тези са, които преминаха Йордан в първия месец, когато беше залял всичките си брегове, и разгониха всичките жители на долините на изток и на запад. И някои от синовете на Вениамин и Юда също дойдоха при Давид в непристъпното място. А Давид излезе да ги посрещне и им проговори и каза: Ако идвате при мен с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се съедини с вас; но ако идвате, за да ме предадете на враговете ми, без да има насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и отсъди! Тогава Духът дойде на Амасай, главния военачалник, и каза: Твои сме, Давиде, и с теб сме, сине на Есей! Мир, мир на теб и мир и на помощниците ти! Защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие и ги постави за началници на полка си.