Римляни 12:1-18

И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено. Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, а да разсъждава така, че да мисли скромно, според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго. Защото, както в едно тяло имаме много части, но всички части не вършат една и съща работа, така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и всеки от нас сме части, един на друг. И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата; ако е служене, нека постоянстваме в служенето; ако някой поучава, нека постоянства в поучаването; ако увещава – в увещаването; който раздава – да раздава щедро; който управлява – да управлява с усърдие; който показва милост – да я показва доброволно. Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото и се привързвайте към доброто. Бъдете мили един към друг като към близки роднини, с братска обич; изпреварвайте да си отдавате почит един на друг. В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа. Радвайте се в надеждата, в скръб бъдете твърди, в молитва – постоянни. Помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие. Благославяйте онези, които ви гонят, благославяйте и не кълнете. Радвайте се с онези, които се радват; плачете с онези, които плачат. Бъдете единомислени един към друг; не отдавайте ума си на високи неща, но се предавайте на скромни неща; не смятайте себе си за мъдри. На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.