Псалми 78:32-39

При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела. Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас. Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно; и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител. Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха; защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание; а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.