Оплакване на Давид, което той пя на Господа поради думите на вениаминеца Хус.
Господи, Боже мой, на Теб уповавам;
спаси ме от всичките ми преследвачи и ме избави;
да не би да скъса като лъв душата ми
и я раздере, без да се намери избавител.
Господи, Боже мой, ако съм сторил аз това –
ако има в ръцете ми беззаконие,
ако съм въздал зло на онзи, който беше в мир с мен,
или съм обрал онзи, който без причина ме преследва,
то нека неприятелят подгони душата ми и я стигне,
нека стъпче в земята живота ми
и нека повали в пръстта славата ми. (Села.)
Стани, Господи, в гнева Си;
повдигни се срещу яростта на противниците ми
и се събуди заради мене, Ти, Който си отредил съда.
И нека събраните племена Те обикалят;
и Ти се върни да седнеш нависоко над тях.
Господ съди племената;
съдѝ и мене, Господи, според правдата ми;
и според моето незлобие нека ми бъде.
Нека се спре вече беззаконието на нечестивите;
а праведния утвърди Ти, Боже праведни,
Който изпитваш сърцата и това, което е вътре.
Моята защита е в Бога,
Който избавя онези, които са с право сърце.
Бог е праведен съдия.
Да! Бог, Който се гневи всеки ден на нечестивия.
Ако не се обърне нечестивият,
Той ще изостри меча Си;
опънал и приготвил е лъка Си.
Приготвил е против него и смъртоносни оръдия;
прави стрелите Си огнени стрели.
Ето, нечестивият е в мъки да роди беззаконие,
зачева нечестие и ражда лъжа.
Изкопал е ров и го е направил дълбок;
но той сам ще падне в ямата, която е изкопал.
Нечестието му ще се върне върху неговата глава
и насилието му ще слезе върху неговото теме.
Аз ще хваля Господа за Неговата правда
и ще възпявам името на Всевишния Господ.