Псалми 63:1-11

Псалом на Давид, когато се намираше в Юдейската пустиня. Боже, Ти си мой Бог; от ранно утро те търся; душата ми жадува за Тебе, плътта ми жадува за Тебе в една пуста, изнурена и безводна земя. Така съм се взирал в Тебе в светилището, за да видя Твоята сила и Твоята слава. Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, устните ми ще Те хвалят. Така ще Те благославям, докато съм жив; в Твоето име ще издигам ръцете си. Като от тлъстина и масло ще се насити душата ми; и с радостни устни ще Те славословят устата ми. Когато си спомням за Тебе на леглото си, размишлявам за Тебе в нощните стражи; понеже Ти си бил помощ за мен и под сянката на Твоите криле ще се радвам. Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира. А онези, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, ще слязат в дълбочините на земята. Ще бъдат съсипани от силата на меча, ще бъдат плячка на чакали. А царят ще се весели в Бога; всеки, който се врича в Неговото име, ще се хвали; но устата на онези, които говорят лъжи, ще се затворят.