Псалми 22:1-18

За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми? Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих. Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израилевите хваления. На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха – и Ти ги избави. Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха. А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа. Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват: Той упова на Господа: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него. Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди, на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог. Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник. Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. Отвориха срещу мен устата си – като лъв, който граби и реве. Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми. Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта. Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми. Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат. Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Псалми 22:1-18