Псалми 19:1-14

За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват за славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им, тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им – до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето, което, излизащо като младоженец от стаята си, се радва като юнак да тича в пътя. То излиза от единия край на небето и обикаля до другия му край; от топлината му нищо не се укрива. Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господне е вярно, дава мъдрост на простия; повеленията Господни са прави, веселят сърцето; заповедта Господня е светла, просвещава очите; страхът от Господа е чист, пребъдва до века; отсъжданията Господни са истинни и без изключение справедливи. Желателни са повече от злато, повече от изобилие чисто злато, и по-сладки от мед и от капките на медена пита. Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; в опазването им има голяма награда. Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения. Още и от гордост предпази слугата Си: да не ме завладее; тогава ще бъда непорочен и ще бъда чист от много престъпления. Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канара моя и избавителю мой.