Псалми 10:1-15

(По славянски, част от 9-и.) 21 Защо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя? Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят. Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира. Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог. Неговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници. Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие. Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие. Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния. Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си. Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му. Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види. Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките. Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш? Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето. Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.