Притчи 17:1-14

По-добре сух залък и мир с него, отколкото къща, пълна с пируване и разпра с него. Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. Горнилото е за среброто и пещта за златото, а Господ изпитва сърцата. Злосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език. Който се присмива на бедния, нанася позор на Създателя му, и който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан. Деца на деца са венец на старците и бащите са слава на децата им. Хубава реч не подхожда на безумния, много по-малко – лъжливи устни на началника. Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; накъдето и да бъде обърнат, той се показва изящен. Който покрива престъпление, търси любов, а който говори много за работата, разделя най-близки приятели. Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича на безумния. Злият човек търси само бунтове, затова жесток пратеник е изпратен против него. По-добре някой да срещне мечка, лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството му. Който въздава зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. Започването на разпра е, както когато някой отваря път на вода, затова оставѝ препирнята, преди да има каране.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Притчи 17:1-14