когото ти пращам обратно лично, т. е. самото ми сърце.
Аз бих желал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, като съм в окови за благовестието;
но без да зная твоето мнение, не искам да направя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, а доброволна.
Защото може би затова той се е отлъчил от тебе за малко време, за да го имаш завинаги,
не вече като роб, а повече от роб – като брат, особено възлюбен на мен, а колко повече на теб и по плът, и в Господа!
И така, ако ме смяташ за съучастник в Христа, приеми него като мен.
И ако в нещо те е онеправдал или ти дължи нещо, мини това на моя сметка.
Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя! Не искам да ти казвам, че ти ми дължиш и самия себе си.
Да, брате, нека имам тази печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христос.
Уверен в твоята послушност, аз ти пиша и зная, че ще направиш и повече, отколкото ти казвам.
А освен това приготви ми стая, понеже се надявам, че ще ви бъда подарен чрез вашите молитви.
Поздравяват те Епафрас, който е затворен с мене заради Христос Исус,
също и моите съработници: Марк, Аристарх, Димас и Лука.
Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух.
Амин.