Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля.
И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва.
И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете.
И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше:
Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш .
И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?
Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно.
И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.
И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците.
Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава.
И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.
А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.
И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна.
И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.
А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите?
Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията.
Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха.
А той, като остави плащеницата, избяга гол.
И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня.
И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха.
Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха.
После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:
Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.
Но и в това свидетелствата им се различаваха.
Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?
А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци.
Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.
И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.
И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника;
и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина.
А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя.
Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.
А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава.
А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите.
И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака.