Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав.
А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?
И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.
А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.
А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи?
Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.
И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него.
А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам.
След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм.
И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин.
А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя.
И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен.
И излезе вън и плака горко.
А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха,
и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари?
И много други хули изговориха против Него.
След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха:
Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате;
и ако ви задам въпрос, няма да отговорите.
Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм.
А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството.