Йеремия 14:1-10

Господнето слово, което дойде към Йеремия за бездъждието: Юда ридае и хората в портите му са изнемощели; седят на земята облечени в черно; и викът на Йерусалим се издигна. Големците му пращат подчинените си за вода; те отиват при кладенците, но не намират вода; връщат се с празните си съдове; посрамват се и се смущават, и покриват главите си. Понеже земята се напука, защото няма дъжд на земята, затова орачите се посрамват, покриват главите си. Още и кошутата ражда на полето и оставя рожбата си, понеже няма трева. И дивите осли, като застават по голите височини, задушават се за въздух като чакали; очите им чезнат, понеже няма трева. Господи , при все че беззаконията ни свидетелстват против нас, Ти действай заради името Си; защото отстъпничествата ни са много; пред Тебе съгрешихме. Надеждо на Израил, Спасителю негов в скръбно време, защо да си като пришълец в тази страна и като пътник, отбил се да пренощува? Защо да си като смаян човек, като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си сред нас; ние се наричаме с Твоето име; не ни изоставяй. Така казва Господ на този народ: Както обикнаха да се скитат и не въздържаха краката си, така Господ не благоволи към тях; сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им.