Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,
като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.
Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.
Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове:
„Сине мой, не презирай наказанието на Господа,
нито да отслабваш, когато те изобличава Той.
Защото Господ наказва този, когото обича,
и бие всеки син, когото приема.“
Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва?
Но ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.
Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.
Затова укрепете немощните ръце и отслабналите колене
и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, но, напротив, да бъде изцелено.