Евреи 11:1-40

А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат. Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше. С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща. С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори. С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога. А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят. С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра. С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исаак, и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог. С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже сметна за верен Този, Който бе дал обещание. Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи. Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята. А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество; и ако наистина, говорейки така, те са пазели в себе си спомена за онова отечество, от което бяха излезли, щяха да намерят случай да се върнат. Но на дело желаят едно по-добро отечество, т. е. небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град. С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син, онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“, като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно. С вяра Исаак благослови Яков и Исав – даже за бъдещите неща. С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си. С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си. С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете; и не се бояха от царската заповед. С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда. С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия. С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните. С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което, като се опитаха и египтяните, се издавиха. Чрез вяра йерихонските стени паднаха след седемдневно обикаляне около тях. С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир. И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците, които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски. Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници; с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.