Евреи 11:1-40

Споделяне

Евреи 11:1-40 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат. Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше. С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща. С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори. С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога. А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят. С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра. С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исаак, и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог. С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже сметна за верен Този, Който бе дал обещание. Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи. Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята. А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество; и ако наистина, говорейки така, те са пазели в себе си спомена за онова отечество, от което бяха излезли, щяха да намерят случай да се върнат. Но на дело желаят едно по-добро отечество, т. е. небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град. С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син, онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“, като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно. С вяра Исаак благослови Яков и Исав – даже за бъдещите неща. С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си. С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си. С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете; и не се бояха от царската заповед. С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда. С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия. С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните. С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което, като се опитаха и египтяните, се издавиха. Чрез вяра йерихонските стени паднаха след седемдневно обикаляне около тях. С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир. И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците, които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски. Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници; с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.

Евреи 11:1-40 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

А вярата е твърда увереност в онова, на което се надяваме, и убеденост в онова, което не се вижда. Чрез нея древните предци получиха добро свидетелство. Чрез вярата проумяваме, че светът е създаден с Божието слово и че от невидимото произлезе видимото. Чрез вярата Авел принесе на Бога по-добра жертва, отколкото Каин. Чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; благодарение на нея, макар и мъртъв, той още ни говори. Заради вярата си Енох бе отнесен при Бога, за да не умре. И него го нямаше вече, понеже Бог го беше взел. Преди отнасянето си той получи свидетелство, че е приятен на Бога. А без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Защото онзи, който се приближава до Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава онези, които Го търсят. Чрез вяра Ной получи откровение за онова, което още не се виждаше, и с послушание направи кораба, за да спаси своя дом; чрез нея светът беше осъден и Ной стана наследник на оправдаването, което идва от вярата. С вяра призованият от Бога Авраам послуша и се отправи към земята, която щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива. С вяра той се пресели в обещаната земя, макар и чужда, и се засели в шатри заедно с Исаак и Яков, сънаследници на същото обещание. Защото той очакваше града със здравите основи и чийто строител и творец е Бог. Чрез вяра и сама Сарра придоби способността да даде поколение и, въпреки възрастта си, роди, защото сметна, че Бог е верен на обещанието Си. Така от един човек при това с изчерпани сили се роди толкова голямо потомство, колкото са звездите на небето и както са неизброими песъчинките на морския бряг. Всички те умряха, изпълнени с вяра, без да получат обещаното, а само отдалеч го видяха, приветстваха го и заявиха, че са чужденци и пришълци на земята. С тези думи те дават да се разбере, че търсят отечество. Ако бяха мислили за онази земя, от която бяха излезли, щяха да намерят възможност да се върнат. Но сега те се стремят към по-добро, тоест небесно отечество. Затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил за тях град. С вяра Авраам, когато беше подложен на изпитание, отдаде като жертва Исаак; и този, който бе получил обещанията, принесе единствения си син и му бе казано: „От Исаак ще произлезе потомството ти.“ Той смяташе, че Бог има мощ да възкреси Исаак дори от мъртвите, и затова го прие обратно като предобраз на възкресението. С вяра Исаак благослови Яков и Исав за онова, което предстоеше да стане. С вяра Яков на умиране благослови всеки от синовете на Йосиф и се поклони на Бога, навеждайки се към върха на жезъла си. С вяра Йосиф на умиране спомена за излизане на израилтяните от Египет и се разпореди за костите си. С вяра Мойсей беше укриван от родителите си три месеца, след като се роди, защото видяха, че детето е хубаво, и не се уплашиха от царската заповед. С вяра Мойсей, като порасна, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда заедно с Божия народ, вместо да има временна наслада от греха. Той сметна охулването на Помазаника за по-голямо богатство от съкровищата на Египет, защото имаше пред очи наградата. С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия. С вяра той извърши Пасха и поръси с кръв, за да не се докосне до тях ангелът, който погубваше първородните. С вяра израилтяните преминаха като по суша Червено море, докато египтяните се издавиха, когато опитаха същото. Благодарение на вярата паднаха стените на Йерихон, след като бяха обикаляни в продължение на седем дена. Заради вярата си блудницата Раав не загина заедно с неверните, като прие с мир съгледвачите. И какво още да изброявам? Защото време няма да ми стигне да разказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Йефтай, Давид, Самуил и за пророците, които чрез вяра победиха царства, раздадоха справедливост, получиха обещания, затулиха устата на лъвове, угасиха силата на огъня, избегнаха острието на меча, оздравяха от болести, проявиха храброст във война, обърнаха в бяг чужди войски. Жени приемаха мъртвите си възкръснали, други пък бяха измъчвани, понеже не приеха да бъдат освободени, за да бъдат прославени при възкресението. Други бяха подлагани на присмех и бичуване, а също – на окови и затвор. С камъни бяха избивани, с трион рязани, на мъки подлагани, умираха с меч заклани, скитаха се в овчи и кози кожи, търпяха лишения, оскърбявани и измъчвани. Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тези, макар чрез вярата си да бяха признати от Бога, не получиха обещаното, тъй че те да не постигнат без нас небесно съвършенство, защото Бог беше предвидил за нас нещо по-добро.

Евреи 11:1-40 Верен (VBG)

А вярата е твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме. Защото заради нея древните получиха свидетелство. С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща. С вяра Авел принесе на Бога по-добра жертва от тази на Каин, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, тъй като Бог свидетелства за неговите дарове. И чрез тази вяра той, макар и мъртъв, още говори. С вяра Енох беше преселен, за да не види смърт, и не можеше да бъде намерен, защото Бог го пресели. Понеже преди неговото преселване за него беше свидетелствано, че е бил угоден на Бога. А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува, и че възнаграждава тези, които Го търсят. С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра. С вяра Авраам, когато беше повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, послуша и излезе, без да знае къде отива. С вяра той се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри с Исаак и Яков, сънаследниците на същото обещание, защото очакваше един град, който има вечни основи, на който Архитект и Строител е Бог. С вяра и самата Сара получи сила да зачене и роди в преминала възраст, понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието. Затова само от един човек, и то замъртвял, се народи толкова многобройно потомство, колкото са звездите на небето и колкото е крайморският пясък, който не може да се изброи. Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но като ги видяха отдалеч и като ги приветстваха, изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята. А онези, които говорят така, показват явно, че търсят свое отечество. И наистина, ако те са мислели за онова отечество, от което са били излезли, щяха да имат време да се върнат. Но сега те копнеят за едно по-добро отечество, тоест небесно. Затова Бог не се срамува от тях, да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град. С вяра Авраам, когато беше изпитван, принесе Исаак в жертва – онзи, който беше получил обещанията, принесе единородния си син; онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се нарече твоето потомство“; като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето, като символ на възкресението, го и получи обратно. С вяра Исаак благослови Яков и Исав за неща, които щяха да дойдат. С вяра Яков на умиране благослови всеки от синовете на Йосиф и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си. С вяра Йосиф на умиране спомена за излизането на израилевите синове и даде поръчка за костите си. С вяра, когато се роди Мойсей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете, и не се бояха от заповедта на царя. С вяра Мойсей, когато стана на възраст, отказа да се нарича син на дъщерята на фараона и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава временно на греха, като счете опозоряването на Христос за по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше към наградата. С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа, като че ли виждаше Невидимия. С вяра изпълни Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните. С вяра израилтяните минаха през Червено море като по суша, а египтяните, като се опитаха да направят същото, се издавиха. Чрез вяра стените на Ерихон паднаха, след като бяха обикаляли седем дни около тях. С вяра блудницата Раав не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир. И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне време да говоря за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, още и за Давид, и за Самуил, и за пророците, които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове, угасяха силата на огъня, избягваха от острието на меча, от слабост ставаха силни, ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чужди войски, жени приемаха мъртвите си възкресени. А други бяха мъчени, като не приемаха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение, други бяха подлагани на изпитания от подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници, бяха убивани с камъни, изкушавани, разрязвани с триони, умираха заклани от меч, скитаха се в овчи и кози кожи, като търпяха лишения, бедствия и страдания. Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Но всички тези, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха изпълнението на обещанието, да не би да достигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог беше предвидил нещо по-добро.

Евреи 11:1-40 Ревизиран (BG1940)

А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат. Защото поради нея за старовременните <добре> се свидетелствуваше. С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща. С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая <вяра> той и след смъртта си още говори. С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога. А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има <Бог>, и <че> Той възнаграждава тия, които го търсят. С вяра Ное, предупреден <от Бога> за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която <вяра> той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра. С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе <и да отиде> на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има <вечни> основи, на който архитект и строител е Бог. С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал. Затова <само> от един човек, и той замъртвял, се народи <множество>, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи. Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили <изпълнението на> обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята. А ония, които говорят така, явно показват, че търсят <свое> отечество; и ако наистина, <така говорейки>, са имали в ума си онова <отечество>, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат. Но на дело желаят едно по-добро <отечество>, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град. С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си <син>, - оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство", като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин <на възкресение> го и получи назад. С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща. С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се <Богу подпирайки се> върху края на тоягата си. С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си. С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед, С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на <бъдещата> награда. С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като <един, който> вижда Невидимия. С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните. С вяра <израилтяните> минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях. С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир. И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците; които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски. Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята, Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, <пак> не получиха <изпълнението на> обещанието, да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.