Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:
двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,
тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,
и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.
На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?
Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.
Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;
и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.
И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана.
А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.
Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.
А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,
който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.
Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.
А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.
А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.
И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.
Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.
Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.