Ефесяни 4:1-13

И така, аз, затворник в Господа, ви моля да водите живот, достоен за званието, към което бяхте призовани, със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, с поносимост един към друг в любов и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа. Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички. А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал. Затова казва: „Като се възкачи нависоко, плени плен и даде дарове на човеците.“ (А това „се възкачи“ какво друго значи, освен че беше и по-напред слязъл в местата, по-долни от земята. Този, Който е слязъл, е същият, Който и се въздигна по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.) И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, с цел да се усъвършенстват светиите, за делото на служението, за съзиждането на Христовото тяло; докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота