И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.
И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.
Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.
И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон.
И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.
Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:
Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.
И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.
И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.
Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,
и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;
и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.
И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.