Тогава Соломон говорѝ: Господ е казал, че ще обитава в мрак;
но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.
После царят обърна лицето си и благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:
Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говорѝ с устата Си на баща ми Давид:
От деня, когато изведох народа Си от Египетската земя, не избрах измежду всички Израилеви племена нито един град, където да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж, за да бъде вожд на народа Ми Израил;
а избрах Йерусалим, за да се настани там името Ми, и избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил;
и в сърцето на баща ми Давид дойде да построи дом за името на Господа, Израилевия Бог.
Но Господ каза на баща ми Давид: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.
Ти обаче няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе от чреслата ти, той ще построи дом за името Ми.
И така, Господ изпълни словото, което говорѝ; и като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на Израилевия престол, според както говорѝ Господ, построих дома за името на Господа, Израилевия Бог.
И там сложих ковчега, в който е заветът, който Господ сключи с израилтяните.