Ето онези, които дойдоха при Давид в Сиклаг, докато още се затваряше, за да се крие от Саул, Кисовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война.
Те бяха въоръжени с лъкове и можеха да си служат и с дясната, и с лявата ръка за хвърляне на камъни с прашка и за стреляне с лък, и бяха от Сауловите братя, от Вениамин.
Началникът беше Ахиезер, после Йоас, синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет, Азмаветови синове; Вераха, анатотецът Ииуй,
гаваонецът Исмайя, силен между тридесетте и над тридесетте; Йеремия, Яазаил, Йоанан, гедиротецът Йозавад,
Елузай, Еримот, Ваалия, Семария, аруфецът Сафатия,
Елкана, Есия, Азареил, Йозер и Ясовеам, Кореевите синове;
и Йоил и Зевадия, синове на Ероам от Гедор.
А някои от Гадовите синове се отделиха и дойдоха при Давид в канарата в пустинята, мъже силни и храбри, обучени за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като на лъв и които бяха бързи като сърните по хълмовете.
Те бяха: Езер, първият; Авдий, вторият; Елиав, третият;
Мисмана, четвъртият; Йеремия, петият;
Атай, шестият; Елиил, седмият;
Йоанан, осмият; Елзавад, деветият;
Йеремия, десетият; и Махванай, единадесетият.
Тези от Гадовите синове бяха военачалници; който беше най-долен между тях, беше над сто войници, а който беше най-горен, беше над хиляда.
Тези бяха, които преминаха Йордан в първия месец, когато реката заливаше всичките си брегове, и разгониха всички жители на долините към изток и към запад.
Също и от Вениаминовите синове и Юдовите синове дойдоха при Давид в канарата.
А Давид излезе да ги посрещне и им проговори: Ако идвате при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако сте дошли, за да ме предадете на неприятелите ми, след като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нека изобличи това.
Тогава върху Амасий, главния между началниците, дойде дух и той каза: Твои сме, Давиде, и на твоя страна, Есеев сине! Мир, мир на тебе! Мир и на помощниците ти! Защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие и ги постави началници на дружината си.