Аудио-версия на Библия, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, издание на Св. Синод на Българската православна църква (1982 г.). Официален библейски превод на БПЦ, който се използва за богослужебни цели. Audio version of the Bulgarian Orthodox Bible (BOB), authorized version of the Bulgarian Orthodox Church. Official liturgical translation. 

Синодално издание (1982 г.)

Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015. © дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016

Н аближаваше празник Безквасници, наречен Пасха;
а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.
И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте.
И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.
Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;
и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.
И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,
и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.
А те Му рекоха: де искаш да приготвим?
Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,
и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.
Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.
И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,
и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,
понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.
И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,
защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.
И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.
Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.
Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;
прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.
И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.
А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.
А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;
а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.
Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.
Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,
и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,
за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.
И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.
Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!
Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.
И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.
Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;
защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.
Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.
И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.
А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.
И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,
като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.
И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.
И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;
и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.
Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е.
А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?
Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?
И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го.
А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!
Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.
Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.
Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.
Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.
Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.
След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.
А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.
Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.
Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
И като излезе вън, горко плака.
Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;
и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?
И много други хули казваха против Него.
А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си;
и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;
ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;
отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила.
И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз.
А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.

Luister na От Лука свето Евангелие 22