Лука 9
9
1И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички демони и да изцеляват болести. 2И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. 3И им каза: Не вземайте нищо за из път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи. 4И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път. 5И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях. 6И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде. 7А четверовластникът Ирод чу за всичко, което беше извършено от Него и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; 8други пък – че Илия се е явил; а други – че един от старовременните пророци е възкръснал. 9И Ирод каза: Йоан аз обезглавих. А кой е Този, за когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. 10И като се върнаха апостолите, разказаха на Иисус всичко, което бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме (в уединено място) до един град, наречен Витсаида. 11А множествата, като разбраха това, Го последваха; и Той ги прие с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. 12И когато денят започна да отминава, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множествата, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. 13Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те казаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за целия този народ. 14Защото имаше около пет хиляди мъже. И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. 15Те направиха така и накараха всички да насядат. 16А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред множеството. 17И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха – дванадесет коша. 18И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита, казвайки: Какво казва множеството, кой съм Аз? 19А те в отговор казаха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал. 20Тогава им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? Петър в отговор каза: Божият Христос. 21А Той ги предупреди и им заповяда да не казват на никого, като каза: 22Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. 23Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. 24Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси. 25Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? 26Защото, ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата Си и в славата на Отца и на светите ангели. 27А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. 28И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. 29И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо. 30И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия, 31които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим. 32А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. 33И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия – без да знае какво говори. 34И докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. 35И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте. 36И когато гласът престана, Иисус се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели. 37И на следващия ден, когато слязоха от планината, Го срещна голямо множество. 38И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете. 39И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска. 40Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. 41Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. 42И още докато идваше, демонът го тръшна и сгърчи силно; а Иисус смъмри нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му. 43И всички се чудеха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той каза на учениците Си: 44Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. 45Но те не разбраха тази дума, тя беше скрита от тях, за да не я разберат; а се бояха да Го попитат за тази дума. 46И между тях се повдигна спор – кой от тях ще бъде по-голям. 47А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза: 48Който приеме това дете в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям. 49А Йоан заговори и каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не следва с нас. 50А Иисус му каза: Не забранявайте, защото, който не е против вас, е откъм вас. 51И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим. 52И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. 53Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. 54Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)? 55А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси). 56И отидоха в друго село. 57А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Господи, ще Те следвам, където и да идеш! 58Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 59А на друг каза: Следвай Ме. А той каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. 60Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство. 61Каза и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. 62А Иисус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство.
Currently Selected:
Лука 9: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013