От Лука свето Евангелие 24
24
ГЛАВА 24.
1 # Мат. 28:1. Марк. 16:1. Иоан. 20:1. А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
2ала намериха камъка отвален от гроба.
3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
5И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
6 # Мат. 17:22.Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
7 # Марк. 9:31. Лук. 9:22.говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
8И спомниха си думите Му.
9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
12 # Иоан. 20:6.Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
13 # Марк. 16:12.В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19 # Мат. 21:11. Лук. 7:16. Иоан. 3:2; 6:14. Деян. 2:22.И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21 # Лук. 2:25. Деян. 26:6.а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25 # Бит. 3:15; 22:18; 49:10-11. Числ. 21:9. Пс. 21:7; 68:10; 21:27. Ис. 50:6; 53:3.Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26 # Пс. 15:8-10. Ис. 40:10. Иер. 23:5; 33:15. Иез. 34:23; 37:24. Дан. 9:24. Мих. 7:20.Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
36 # Марк. 16:14. Иоан. 20:19. Деян. 13:31. 1 Кор. 15:5.Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!
37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;
38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?
39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
40И като рече това, показа им ръцете и нозете.
41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?
42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.
43И като взе, яде пред тях.
44 # Мат. 16:21.И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.
45 # Иоан. 5:39.Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,
46 # Ис. 53:4. Лук. 24:27.и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;
48а вие сте свидетели за това;
49 # Иоан. 14:16; 15:26. Деян. 1:4, 8.и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.
50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.
51 # Марк. 16:19. Деян. 1:9.И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.
52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.
53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016