От Иоана свето Евангелие 11
11
ГЛАВА 11.
1 Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта.
2 # Мат. 26:7. Марк. 14:3. Иоан. 12:3. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
3Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
4 # Иоан. 9:3.Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
5А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.
6А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
7След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
8 # Иоан. 10:31.Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
9 # Иоан. 9:4.Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
10 # Иоан. 12:32.а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
11Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
12Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
14Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
15ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
16Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
17Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
18А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;
19и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
20Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
21Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
22Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
23Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.
24 # Иов. 19:25-26. Ис. 26:19. Иез. 37:4. Дан. 12:2.Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
25Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
26 # Иоан. 6:54.И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
27 # Мат. 16:16.Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
28Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
29Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
30 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
31Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.
32А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
33Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
34и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35Иисус се просълзи.
36Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
37 # Иоан. 9:6.Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
38А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ.
39Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
40Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
41Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
44И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
45Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
46А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.
47 # Мат. 26:3. Марк. 14:1.Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.
48Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.
49Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
50 # Иоан. 18:14.нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.
51И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
52 # Иоан. 10:16. Еф. 2:13.и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.
53 # Мат. 21:38.От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.
54Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
55 # 2 Парал. 30:17.Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.
56Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?
57А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016