This translation, published by the Bulgarian Bible Society, was published in 2013. If you are interested in obtaining a printed copy, please contact the Bulgarian Bible Society at www.biblesociety.bg.

Библия, нов превод от оригиналните езици

Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013

Наближаваше празникът Безквасници, наречен Пасха. А първосвещениците и книжниците търсеха как да погубят Иисус, защото се бояха от народа.
Тогава Сатаната влезе в Юда, наричан Искариот, който се числеше към дванадесетте ученици. И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде. Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. Той им обеща и търсеше сгодно време да им Го предаде, но незабелязано от народа.


И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне. Тогава Иисус изпрати Петър и Йоан, като им рече: „Идете и пригответе пасхалната вечеря, която трябва да ядем.“ Те Го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“ Той им отговори: „Ето щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него в къщата, където влезе, и кажете на стопанина на къщата: „Учителят те пита: къде е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“ И той ще ви покаже голяма горна стая, постлана; там пригответе.“ Те отидоха и намериха всичко, както им бе казал, и приготвиха пасхалната вечеря.
Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли; и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам. Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“ И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си; защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“ И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“ Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас.
Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата. И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“ Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това.

А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям. Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели. Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа.
Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания. И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас – да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“


И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница. Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“ Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“ Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“

А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“ Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож. Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: „И към престъпниците бе причислен“ – трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“ Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“


И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му. Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“ И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите: „Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“ И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше. Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга. И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“


Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“ А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“ Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“ И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели.
А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете! Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“


Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях. Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И този беше с Него.“ Но той се отрече от Него и каза: „Жено, не Го познавам.“ След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“ Но Петър отвърна: „Човече, не съм.“ А като измина около час, друг някой взе да твърди: „Наистина, и този беше с Него, защото е галилеец.“ Петър отвърна: „Човече, не зная какво говориш.“ И веднага, докато той още говореше, пропя петел. Тогава Господ се обърна и погледна към Петър. И Петър си спомни думите, казани му от Господ: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво заплака.


А мъжете, които държаха Иисус, взеха да Го ругаят и да Го бият. И като закриха лицето Му, удряха Го и питаха: „Отгатни, кой Те удари?“ И много други хули говореха против Него.


А когато се съмна, народните стареи, първосвещениците и книжниците се събраха и Го въведоха в техния синедрион с думите: „Ако Ти си Христос, кажи ни!“ Той им отговори: „Ако ви кажа, няма да повярвате. Ако пък ви попитам, няма да отговорите, нито ще Ме пуснете. Но отсега Синът човешки ще седне отдясно на Божията сила.“ Тогава всички рекоха: „И тъй, Ти ли си Синът Божий?“ Той им отговори: „Вие казвате – Аз съм.“ А те рекоха: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами го чухме от устата Му.“

கேளுங்கள் Лука 22