Фарисеите узнаха, че Исус приобщава към себе си и кръщава повече ученици от Йоан. (Въпреки че в действителност не самият Исус, а учениците му кръщаваха.) Когато чу какво се говори, Исус напусна Юдея и отново се върна в Галилея. На път за там трябваше да мине през Самария.
И така, той пристигна в един град в Самария на име Сихар, близо до нивата, която Яков беше дал на сина си Йосиф. Там се намираше кладенецът на Яков и Исус, уморен от пътуването, седна край него. Беше около обяд. Една самарянка дойде на кладенеца да извади вода. Исус й каза: „Дай ми да пийна малко вода!“ (В същото време учениците му бяха отишли в града да купят храна.)
Самарянката го попита: „Как така ти, който си юдеин, искаш вода от мен, самарянката?“ (Юдеите не общуват със самаряните.)
Исус й отговори: „Ако знаеше какво дава Бог и кой те моли за малко вода, щеше да поискаш от него и той щеше да ти даде жива вода.“
Жената каза: „Господине, откъде ще вземеш тази жива вода? Кладенецът е дълбок, а ти нямаш дори ведро. Нима си по-велик от Яков, нашия праотец, който ни е дал този кладенец? Самият той е пил от него, синовете и животните му — също!“
Исус й отговори: „Всеки, който пие от тази вода, ще ожаднее отново. Но този, който пие от водата, която аз ще му дам, никога повече няма да е жаден. Водата, която аз ще му дам, ще се превърне вътре в него в извор, от който ще блика вечен живот.“
Жената му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не изпитвам никога повече жажда и за да не трябва да идвам тук за вода.“
Той й каза: „Иди, извикай съпруга си и се върни тук.“
Жената отговори: „Аз нямам съпруг.“
Исус й каза: „Права си, като казваш, че нямаш съпруг. Пет пъти си се омъжвала, а мъжът, с когото живееш сега, дори не ти е съпруг. Това, което каза, е истина.“
Жената отвърна: „Господине, виждам, че си пророк. Нашите деди са се покланяли на Бога на този хълм, а вие, юдеите, твърдите, че трябва да се покланяме в Ерусалим.“
„Повярвай ми, жено! — каза й Исус. — Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца. Вие, самаряните, се покланяте на нещо, което не разбирате. Ние, юдеите, разбираме на какво се покланяме, защото спасението идва от юдеите. Но идва времето — то вече е настъпило — когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух и в истина. Именно такива хора Отец иска да му се покланят. Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“
Жената каза: „Зная, че Месията ще дойде, този, когото наричат Христос. Когато дойде, той ще ни обясни всичко.“
„Аз съм този — каза й Исус. — Аз, който разговарям сега с теб.“
В този момент учениците на Исус се върнаха от града и се учудиха, че той говори с жена. Но нито един от тях не го попита: „Какво искаш?“ или „Защо говориш с нея?“
Жената остави стомната си, върна се в града и каза на хората: „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм извършила през живота си. Да не би той да е Месията?“ И хората излязоха от града и отидоха при него.
В същото време учениците на Исус го молеха: „Учителю, хапни нещо!“
Но той отговори: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“
Тогава учениците му започнаха да се питат: „Дали някой не му е донесъл нещо за ядене?“
Исус им каза: „Храната ми е това да изпълнявам волята на Онзи, който ме е изпратил, и да завърша делото, което ми е дал. Вие често казвате: «Още четири месеца и после — жътва.» А аз ви казвам: отворете очите си и погледнете полята. Те са узрели за жътва. Този, който жъне, вече е възнаграден и събира реколта за вечен живот, така че сеячът може да се радва заедно с жътваря. Има истина в поговорката: «Един сее, а друг прибира плодовете.» Аз ви изпратих да прибирате плодове, за които не сте се трудили. Други хора се трудиха, а вие се облагодетелствате от техния труд.“
Много от самаряните в този град повярваха в Исус заради думите на жената, която свидетелстваше за него: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ Те отидоха при Исус и го помолиха да остане с тях. И той остана там два дни и много други хора повярваха, като чуха думите му.
Те казаха на жената: „В началото повярвахме заради твоите думи, но сега вярваме, защото сами го чухме и знаем, че този човек наистина е спасителят на света.“


След като прекара там два дни, Исус напусна това място и отиде в Галилея. (Защото той самият беше казал, че пророкът не е почитан в своята страна.) Когато пристигна в Галилея, хората там го посрещнаха с радост, защото бяха видели всичко, което извърши на празника в Ерусалим, където те също бяха ходили.
Исус отново отиде в галилейския град Кана, където беше превърнал водата във вино. В Капернаум живееше един царски служител, чийто син беше болен. Когато този човек чу, че от Юдея Исус е дошъл в Галилея, той отиде при него и го помоли да слезе в Капернаум и да излекува сина му, който е на смъртно легло. Исус му каза: „Докато не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“
Царският служител му каза: „Господине, ела, преди детето ми да умре!“
Исус отговори: „Върви си. Синът ти ще живее.“
Човекът повярва на това, което Исус му каза, и си отиде у дома. По пътя към къщи слугите му го посрещнаха и му казаха, че синът му е добре.
Човекът попита: „По кое време синът ми започна да се чувства по-добре?“
Слугите отговориха: „Треската му премина вчера около един часа.“
Бащата разбра, че това е времето, по което Исус беше казал: „Синът ти ще живее.“ И той, и всички хора в дома му повярваха.
Това беше второто знамение, което Исус извърши, след като дойде от Юдея в Галилея.

සවන් දෙන්න Евангелието според Йоан 4