Аудио-версия на Библия, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, издание на Св. Синод на Българската православна църква (1982 г.). Официален библейски превод на БПЦ, който се използва за богослужебни цели. Audio version of the Bulgarian Orthodox Bible (BOB), authorized version of the Bulgarian Orthodox Church. Official liturgical translation. 

Синодално издание (1982 г.)

Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015. © дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016

А като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести,
и ги разпрати да проповядват царството Божие и да изцеряват болни.
И рече им: нищо не си вземайте за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито да имате по две дрехи;
и в която къща влезете, там оставайте, и оттам потегляйте на път;
и ако някои ви не приемат, като излизате от оня град, отърсете и праха от нозете си, за свидетелство срещу тях.
Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
Ирод четвъртовластник чу за всичко, що вършеше Иисус, и недоумяваше; понеже едни казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
други пък – че Илия се явил, а някои – че един от старовремските пророци е възкръснал.
И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; кой пък ще да е Тоя, за Когото слушам такива неща? И търсеше случай да Го види.
Апостолите, като се завърнаха, разказаха на Иисуса, какво са извършили; и Той, като ги взе, отдалечи се в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида.
Ала народът, като узна, тръгна подире Му; и Той, като ги прие, приказваше с тях за царството Божие и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място.
Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, – освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци.
Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет.
И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат.
А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.
И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи – дванайсет коша.
По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?
Те отговориха и рекоха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал.
Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий.
Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това,
като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейте, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.
Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели.
Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.
Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;
като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, – без да знаеше, що говори.
Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ.
И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е:
прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща;
аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха.
Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му.
И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:
вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки.
Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума.
И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям.
А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си,
и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас.
Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас.
А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим;
и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него;
но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим.
Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?
Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие;
защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село.
И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш.
Иисус му рече: лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
Другиму пък каза: върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие.
А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си.
Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за царството Божие.

සවන් දෙන්න От Лука свето Евангелие 9