Лука 22
22
Планът да убият Исус
(Мат. 26:1-5,14-16; Мк. 14:1-2,10-11; Йн. 11:45-53)
1Наближаваше празникът на безквасните хлябове, наречен Пасха. 2Главните свещеници и законоучителите търсеха някакъв начин да убият Исус, защото се страхуваха от народа.
Юда се съгласява да предаде Исус
3Тогава Сатана влезе в един от дванадесетте апостола, който се казваше Юда Искариотски. 4Юда отиде при главните свещеници и храмовата стража, за да се уговори с тях как да им предаде Исус. 5Те бяха много доволни и обещаха да му дадат за това пари. 6Той се съгласи и зачака удобен момент да им предаде Исус, когато наоколо няма хора.
Пасхалната вечеря
(Мат. 26:17-25; Мк. 14:12-21; Йн. 13:21-30)
7Дойде денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се принесе в жертва пасхално агне. 8Исус каза на Петър и Йоан: „Идете и пригответе за нас пасхалната вечеря.“
9„Къде искаш да я приготвим?“ — попитаха те.
10Исус им отговори: „Чуйте! Щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него и в която къща влезе, влезте и вие. 11Кажете на стопанина: „Учителят те пита: Къде е стаята, където ще ям пасхалната вечеря с учениците си?“ 12Тогава той ще ви покаже голяма подредена стая на горния етаж. Там я пригответе.“
13Петър и Йоан тръгнаха и намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.
Господната вечеря
(Мат. 26:26-30; Мк. 14:22-26; 1 Кор. 11:23-25)
14Когато настъпи часът, Исус седна на масата заедно с апостолите 15и им каза: „От сърце желаех да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да умра! 16Казвам ви: вече няма да я вкуся, докато пълният й смисъл не се открие в Божието царство.“
17После Исус взе чаша вино и като благодари на Бога, каза: „Вземете тази чаша и я разделете помежду си. 18Отсега нататък няма да пия вино, докато не дойде Божието царство.“
19После взе хляб и като благодари на Бога, го разчупи, раздаде го на всички и каза: „Това е моето тяло, което се дава за вас. Правете това, за да ме помните.“ 20По същия начин след вечерята Исус взе чашата и каза: „Тази чаша е новият завет, запечатан с кръвта ми, която се пролива за вас.#22:20 В някои гръцки ръкописи последната част от стих 19 и целият стих 20 липсват.
21Но вижте! Един от вас скоро ще ме предаде. Ръката му е на масата до моята ръка. 22Човешкият Син ще извърви пътя, който му е определен, но горко на онзи, който го предаде.“
23Тогава апостолите започнаха да се питат: „Кой от нас би могъл да стори това?“
Бъдете като слуги, не като господари
24После апостолите започнаха да спорят кой от тях трябва да бъде считан за най-велик. 25А Исус им каза: „Царете на езичниците господстват над тях, а управниците им ги принуждават да ги наричат „благодетели на народа“. 26Но вие не бъдете като тях. Напротив, най-великият сред вас трябва да стане като най-малкия, а този, който управлява — като този, който служи. 27Кой е по-велик — този, който е седнал на масата, или този, който прислужва? Този, който е седнал на масата, нали? Но сред вас аз съм като този, който прислужва.
28Вие бяхте до мен по време на изпитанията ми. 29Също както моят Баща ми даде царска власт, така и аз ви я давам, 30за да ядете и пиете на моята маса в царството ми, да седите на престоли и да съдите дванадесетте племена на Израел.
Исус предсказва отричането на Петър
(Мат. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Йн. 13:36-38)
31Симоне, Симоне, слушай! Сатана поиска разрешение да ви пресее всички като жито. 32Но аз се молих за теб да не загубиш вярата си. И когато се върнеш при мен, укрепвай братята си.“
33А Петър отговори: „Господи, готов съм да ида с теб и в затвора, и на смърт!“
34Но Исус му каза: „Казвам ти, Петре: преди петелът да пропее днес, ти три пъти ще отречеш, че ме познаваш.“
35Тогава Исус им каза: „Когато ви изпратих без кесия, без торба, без обувки, липсваше ли ви нещо?“
„Не“ — отговориха апостолите.
36Исус им каза: „Сега обаче, ако имате пари или торба, носете ги със себе си. Който няма нож, да продаде връхната си дреха и да си купи. 37Писано е: „Поставиха го наравно с престъпниците.“#Ис. 53:12. Казвам ви, че това трябва да се изпълни в мен. Всичко, което е писано за мен, сега се изпълнява.“
38Учениците му казаха: „Ето, Господи, два ножа.“
„Достатъчно!“ — отговори Исус.
Исус се моли сам
(Мат. 26:36-46; Мк. 14:32-42)
39Той излезе от Ерусалим и отиде, както обикновено, на Елеонската планина. Учениците му отидоха с него. 40Когато стигна до мястото, той им каза: „Молете се да не бъдете изкушени.“
41След това се отдалечи на разстояние от около един хвърлей камък, коленичи и започна да се моли: 42„Отче, ако желаеш, махни тази чаша от мен! Но нека бъде твоята воля, а не моята.“ 43Тогава се появи ангел от небето, изпратен да вдъхне сила на Исус. 44Изпълнен с терзания, Исус се молеше още по-усърдно. Потта му се стичаше на земята като капки кръв.#22:43-44 Някои гръцки ръкописи не съдържат стихове 43 и 44. 45Като свърши молитвата си, Исус отиде при своите ученици и ги завари заспали, изтощени от печал. 46„Защо спите?“ — попита ги той. „Станете и се молете да не бъдете изкушени.“
Исус е арестуван
(Мат. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Йн. 18:3-11)
47Исус още не беше свършил да говори, когато се появи тълпа от хора. Водеше ги Юда, един от дванадесетте апостола. Той се приближи към Исус, за да го целуне.
48Но Исус му каза: „Юда, нима с целувка искаш да предадеш Човешкия Син на враговете му?“ 49Учениците на Исус, които бяха около него, видяха какво щеше да стане и казаха: „Господи, да използваме ли ножовете си?“ 50И един от тях удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо.
51Но Исус каза: „Спрете! Достатъчно!“ После докосна ухото на слугата и го излекува.
52След това каза на главните свещеници, храмовата стража и старейшините, които бяха дошли да го заловят: „Защо сте излезли срещу мен с ножове и тояги, сякаш съм престъпник? 53Всеки ден бях с вас в храма. Защо не ме арестувахте тогава? Но сега е вашият час, когато царува мракът.“
Петър се отрича от Исус
(Мат. 26:57-58,69-75; Мк. 14:53-54,66-72; Йн. 18:12-18,25-27)
54Те хванаха Исус и го отведоха под стража. Докараха го в къщата на първосвещеника. Петър ги следваше на разстояние. 55Запалиха огън в средата на двора и насядаха около него. Петър седна с тях. 56Една слугиня го видя в светлината на огъня и взирайки се в него, каза: „Този човек също беше с него.“
57Но Петър отрече: „Жено, не го познавам.“ 58Малко след това друг човек видя Петър и каза: „И ти си един от тях.“
„Човече, не съм“ — отвърна му Петър.
59След около час един друг започна да настоява: „Със сигурност този човек е бил с него, защото също е галилеец.“
60Но Петър каза: „Човече, не зная за какво говориш.“
В този миг, докато той още говореше, пропя петел. 61Господ се обърна и погледна Петър. И тогава Петър си спомни думите му: „Преди да пропее днес петелът, ти ще се отречеш от мен три пъти“, 62излезе навън и горчиво заплака.
Хората се подиграват на Исус
(Мат. 26:67-68; Мк. 14:65)
63Хората, които държаха Исус, започнаха да му се подиграват и да го бият. 64Те завързаха очите му и му казваха: „Нали си пророк! Познай кой те удари!“ 65И го обиждаха по много други начини.
Исус пред юдейските водачи
(Мат. 26:59-66; Мк. 14:55-64; Йн. 18:19-24)
66На другия ден народните старейшини, главните свещеници и законоучителите се събраха и отведоха Исус в Синедриона, 67където му казаха: „Ако ти си Месията, кажи ни.“
Исус им отговори: „Ако ви кажа, няма да ми повярвате 68и ако ви попитам, няма да ми отговорите. 69Но от днес нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Всемогъщия Бог.“
70Те всички казаха: „Значи ти си Божият Син, така ли?“ Исус отговори: „Вие сами казвате, че съм.“
71Тогава те казаха: „Нима ни е нужно друго свидетелство? Сами го чухме от устата му!“
Pašlaik izvēlēts:
Лука 22: СПБ
Izceltais
Dalīties
Kopēt
Vai vēlies, lai tevis izceltie teksti tiktu saglabāti visās tavās ierīcēs? Reģistrējieties vai pierakstieties
Новият завет: съвременен превод (SPB)
@ 2000 Bible League International