Йоан 8
8
Жената, заловена в изневяра
1Исус отиде на Елеонската планина. 2Рано сутринта той се върна в храма. Всички хора се събраха около него и той седна и започна да ги учи. 3Законоучителите и фарисеите доведоха една жена, която беше уличена в съпружеска изневяра, изправиха я пред множеството 4и казаха на Исус: „Учителю, тази жена беше заловена на местопрестъплението, тя изневери на съпруга си. 5Законът на Моисей ни заповядва да пребием с камъни такава жена. Ти какво казваш?“ 6(Те използваха този въпрос, за да намерят повод да го обвинят в нещо.) Но Исус се наведе и започна да пише с пръст на земята. 7Те обаче продължиха да го питат и той се изправи и им каза: „Нека онзи от вас, който е безгрешен, пръв хвърли камък по нея.“ 8След това отново се наведе и започна да пише на земята.
9Когато чуха това, хората започнаха да си тръгват един по един, като първи си тръгнаха по-възрастните, и Исус остана сам с жената, която все още стоеше там. 10Той се изправи и я попита: „Жено, къде са хората? Нито един от тях ли не те осъди?“
11Тя отговори: „Нито един, господине.“
Тогава Исус каза: „Аз също не те осъждам. Върви си и отсега нататък не съгрешавай отново.“
Исус — светлината на света
12По-късно Исус пак им говореше и им каза: „Аз съм светлината за света. Който ме последва, никога няма да ходи в тъмнина, а ще има светлината, която носи живот.“
13Тогава фарисеите му казаха: „Ти сам свидетелстваш за себе си и свидетелството ти не е валидно.“
14Исус отговори: „Въпреки че сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми е вярно, защото зная откъде съм дошъл и къде отивам. А вие не знаете откъде идвам и накъде отивам. 15Вие съдите по човешки критерии. Аз не съдя никого. 16Но ако съдя, присъдата ми е вярна, защото не съдя сам, а заедно с Отца, който ме изпрати. 17Вашият закон казва, че ако двама свидетели твърдят едно и също, трябва да приемете това, което казват. 18Аз свидетелствам за себе си, а другият ми свидетел е Отец, който ме изпрати.“
19Тогава го попитаха: „Къде е твоят Баща?“
Исус отговори: „Нито мен познавате, нито моя Баща. Ако познавахте мен, щяхте да познавате и моя Баща.“ 20Исус каза тези неща, когато поучаваше в храма, близо до кутията за събиране на дарения, но никой не го арестува, защото времето му още не беше дошло.
Юдейските водачи не разбират Исус
21И отново Исус им каза: „Аз си отивам и вие ще ме търсите, но ще умрете с греха си. Не можете да дойдете там, където отивам.“
22А юдейските водачи започнаха да се питат: „Нима ще се самоубие? Дали това имаше предвид, когато каза: «Не можете да дойдете там, където отивам»?“
23Исус им отговори: „Вие сте оттук — от долу. Аз дойдох от горе. Вие принадлежите на този свят, а аз не принадлежа на този свят. 24Затова ви казах, че ще умрете с греха си. Да, с греха си ще умрете, ако не повярвате, че АЗ СЪМ.#8:24 АЗ СЪМ Името на Бога, използвано в Изх. 3:14; Ис. 41:4; 43:10. Може също да означава „Аз съм този (Месията).“ Споменава се още в 8:28,58.“
25Тогава го попитаха: „Кой си ти?“
Исус отговори: „Аз съм това, което ви говорих от самото начало. 26Имам много неща да кажа за вас и мога да ви съдя. Но аз говоря на света само това, което съм чул от Онзи, който ме е изпратил, а той казва истината.“
27(Те не разбраха, че той им говори за Отца.) 28Исус продължи: „Когато издигнете Човешкия Син, ще разберете, че АЗ СЪМ и че не върша нищо от себе си, а говоря само това, което Отец ме е научил. 29Онзи, който ме изпрати, не ме е оставил сам. Той е с мен, защото аз винаги върша това, което го радва.“ 30Докато Исус говореше за тези неща, много хора повярваха в него.
Исус говори за освобождение от греха
31И Исус започна да говори на юдеите, които бяха повярвали в него: „Ако продължите да спазвате моето учение, вие наистина сте мои ученици. 32Тогава ще познаете истината и истината ще ви освободи.“
33Юдеите отговориха: „Ние сме потомци на Авраам и никога не сме били роби на никого. Защо казваш, че ще бъдем освободени?“
34Исус отговори: „Уверявам ви: всеки, който върши грях, е роб на греха. 35Робът не остава завинаги в семейството на господаря, а синът ще бъде там завинаги. 36Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37Зная, че сте потомци на Авраам, но се опитвате да ме убиете, защото не желаете да приемете моето учение. 38Аз ви говоря това, което съм видял от моя Баща, а вие вършите онова, което сте чули от вашия баща.“
39Казаха му: „Нашият баща е Авраам.“
Исус отговори: „Ако наистина бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата, които Авраам вършеше. 40Аз съм човек, който ви казва истината, която е чул от Бога, а вие се опитвате да ме убиете. Авраам не вършеше такива неща. 41Вие постъпвате както баща си.“
Тогава те му казаха: „Ние не сме незаконнородени. Имаме един баща: Бог.“
42Исус им отговори: „Ако Бог наистина беше ваш Баща, вие щяхте да ме обичате, защото аз от Бога дойдох и сега съм тук. Не дойдох от себе си: той ме изпрати. 43Защо не разбирате това, което ви говоря? Защото не можете да приемете моето учение. 44Вашият баща е дяволът и вие искате да следвате желанията на баща си. Дяволът бе убиец от самото начало и никога не е стоял на страната на истината, защото в него няма никаква истина. Когато говори лъжи, той открива истинската си същност, защото е лъжец и баща на лъжите. 45Но понеже аз говоря истината, вие не ми вярвате. 46Може ли някой от вас да ме уличи в грях? Ако говоря истината, защо не ми вярвате? 47Който принадлежи на Бога, приема Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не принадлежите на Бога.“
Исус говори за себе си и за Авраам
48Юдеите му отговориха: „Ние казваме, че си самарянин и че в теб се е вселил демон. Не сме ли прави?“
49Исус отвърна: „В мен няма демон. Аз почитам своя Баща, но вие не ме почитате. 50Аз не се опитвам да спечеля слава за себе си. Има друг, който иска тази слава за мен, и той е съдията. 51Уверявам ви: ако човек спазва моето учение, никога няма да умре.“
52Юдеите казаха на Исус: „Сега със сигурност знаем, че в теб се е вселил демон! Авраам и пророците умряха, а ти казваш: „Ако човек спазва моето учение, никога няма да умре.“ 53Нима твърдиш, че си по-велик от нашия баща Авраам? Той умря, умряха и пророците. Ти за кого се мислиш?“
54Исус отговори: „Ако търся слава сам за себе си, тази слава нищо не значи. Мен ме прославя моят Баща, когото наричате свой Бог, 55ала никога не сте го познавали, докато аз го познавам. Ако кажа, че не го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но аз го познавам и изпълнявам това, което той казва. 56Вашият праотец Авраам се радваше, че ще види деня, в който ще дойда. Той видя този ден и беше щастлив.“
57Тогава юдеите казаха на Исус: „Как може да си виждал Авраам? Та ти нямаш и петдесет години!“
58Исус им отговори: „Уверявам ви: преди да се роди Авраам, АЗ СЪМ!“ 59След което те взеха камъни, за да ги хвърлят по него, но Исус се скри и напусна храма.
Pašlaik izvēlēts:
Йоан 8: СПБ
Izceltais
Dalīties
Kopēt
Vai vēlies, lai tevis izceltie teksti tiktu saglabāti visās tavās ierīcēs? Reģistrējieties vai pierakstieties
Новият завет: съвременен превод (SPB)
@ 2000 Bible League International