Bulgarian - 2015 Protestant Revised Bible / Библия, ревизирано издание (NT) Non Drama

Bulgarian - 2015 Protestant Revised Bible / Библия, ревизирано издание (NT) Drama

© Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.   Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет \ip Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание © Българско библейско дружество 

А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.
И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа.
Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте;
и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.
И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.
А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество.


И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне.
Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата.
А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим?
А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,
и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си?
И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата.
И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам;
защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство.
И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си;
защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
И взе хляб и като благодари на Бога , разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание.
Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава!
И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това.

Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям.
А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.
Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия и който началства – като онзи, който слугува.
Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува.
А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания.
Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас,
да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.


И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.
А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш.

И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо.
И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч;
защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“ , защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са.


И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.
След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.
И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше:
Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде.
И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше.
И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза:
Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.


Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав.
А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?
И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.
А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.
А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи?
Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.


И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.
И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него.
А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам.
След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм.
И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин.
А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя.
И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен.
И излезе вън и плака горко.


А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха,
и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари?
И много други хули изговориха против Него.


След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха:
Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате;
и ако ви задам въпрос, няма да отговорите.
Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм.
А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството.

Klausytis Лука 22