ខគម្ពីរពេញនិយមពី Битие 32

ចែក​រំលែក

Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“

Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро.

Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше.

Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?“ Тогава Мъжът благослови Яков там.

А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж.

Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“

Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“

Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: „Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!“

Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си.

Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“

Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана.