Матей 13
13
Притча за сеяча и семената
(Мк. 4:1-9; Лк. 8:4-8)
1Същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. 2Около него се събраха огромни тълпи и затова той се качи на една лодка и седна, а хората останаха на брега. 3Тогава Исус им каза много неща, като използваше притчи: „Един земеделец излязъл да сее. 4Докато хвърлял семената, някои паднали край пътя. Дошли птици и ги изкълвали. 5Други паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те покълнали много бързо, защото почвеният слой бил тънък. 6Но когато слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали дълбоки корени. 7Други семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли и ги задушили. 8Някои от семената паднали върху добра почва. Те поникнали и дали плод. Едни родили сто, други — шестдесет, а трети — тридесет пъти повече зърно, отколкото било засято. 9Който има уши да чува, да слуша!“
Целта на притчите
(Мк. 4:10-12; Лк. 8:9-10)
10Учениците дойдоха при Исус и го попитаха: „Защо използваш притчи, за да поучаваш хората?“
11Исус им отговори: „Само на вас бе дадено да узнаете тайните истини на небесното царство. На другите хора това не е дадено. 12На имащия ще му бъде дадено още и той ще има предостатъчно, но на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има. 13Затова използвам притчи, за да поучавам хората, защото те гледат, но не виждат; слушат, но не чуват и не разбират. 14Тези хора потвърждават, че е вярно казаното за тях от пророк Исая:
„Непрестанно ще слушате,
но няма да разбирате.
Непрестанно ще гледате,
но няма да проумявате това, което виждате.
15Сърцата на тези хора са закоравели.
Те са запушили ушите си
и са затворили очите си,
за да не видят с очите си,
нито да чуят с ушите си
и разберат със сърцата си,
и се обърнат към мен, за да ги излекувам.“#Ис. 6:9-10.
16Но вие сте благословени, защото разбирате това, което виждате с очите си, и това, което чувате с ушите си. 17Истина ви казвам: много пророци и праведни хора искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха, искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.
Исус обяснява притчата за сеяча и семената
(Мк. 4:13-20; Лк. 8:11-15)
18И така, чуйте смисъла на притчата за земеделеца. 19Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. 20Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема. 21Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава. 22Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове. 23Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“
Притча за пшеницата и плевелите
24След това Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като човек, засял нивата си с добри семена. 25Но през нощта, докато хората спели, дошъл врагът му, засял плевели сред пшеницата и си отишъл. 26Пшеницата покълнала и изкласила, но плевелите също пораснали. 27Тогава слугите на този човек дошли при него и му казали: „Господарю, ти пося добри семена в нивата си. Откъде са дошли тези плевели?“
28Стопанинът отговорил: „Някой враг е направил това.“
Слугите попитали: „Искаш ли да отидем и да изкореним плевелите?“
29Стопанинът отвърнал: «Не, защото когато изкоренявате плевелите, може да изкорените и пшеницата. 30Нека растат заедно, докато дойде време за жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги завържете на снопи, за да бъдат изгорени. След това съберете пшеницата и я приберете в хамбара ми.»“
Друга притча за Божието царство
(Мк. 4:30-34; Лк. 13:18-21)
31Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си. 32То е най-малкото от всички семена, но когато порасне, става най-голямото градинско растение. Превръща се в дърво, в чиито клони птиците могат да свият гнездата си.“
33След това Исус разказа на хората друга притча: „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“
34Исус говореше на хората с притчи. Той никога не ги поучаваше, без да използва притчи, 35за да се сбъдне казаното чрез пророка:
„Ще говоря с притчи и ще разкажа неща,
които са били тайна, откакто е сътворен светът.“#Пс. 78:2.
Исус обяснява притчата за плевелите
36Тогава Исус отпрати хората и си отиде вкъщи. Учениците му дойдоха при него и казаха: „Обясни ни смисъла на притчата за плевелите в нивата.“
37Исус отговори: „Този, който посял добрите семена в нивата, е Човешкият Син. 38Нивата е светът, добрите семена са всички Божии деца в царството, а плевелите са хората, които принадлежат на лукавия. 39Врагът, който посял лошите семена, е дяволът. Времето за жътва е краят на света,#13:39 света Букв.: „века“ или „времето“. Отнася се също до 13:40,49. а жътварите, които прибират реколтата, са ангелите.
40Както плевелите се изскубват и изгарят в огъня, така ще бъде и когато дойде краят на света. 41Човешкият Син ще изпрати ангелите си да приберат от царството му всички, които са изкушавали другите да съгрешават, и всички, които вършат зло. 42Ангелите ще хвърлят тези хора в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби. 43Тогава праведните ще светят като слънцето в царството на своя Баща. Който има уши да чува, да слуша!
Притчи за съкровището и перлата
44Небесното царство е като съкровище, скрито в нива. Един човек го намерил и така се зарадвал, че пак го заровил и продал всичко, което имал, за да купи тази нива.
45Небесното царство е също и като търговец, който търсел хубави перли. 46Когато намерил една много ценна перла, отишъл и продал всичко, което имал, за да я купи.
Притча за рибарската мрежа
47Небесното царство е също и като хвърлена в езеро рибарска мрежа, в която се хванали много различни риби. 48Мрежата се напълнила и рибарите я изтеглили на брега. След това седнали, подбрали хубавата риба и я сложили в кошници, а лошата изхвърлили. 49Така ще бъде и когато настъпи краят на света. Ангелите ще дойдат и ще отделят злите хора от праведните. 50Ще хвърлят злите в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби.“
51Исус попита учениците си: „Разбирате ли всички тези неща?“
Те отговориха: „Да, разбираме.“
52След това Исус им каза: „Така всеки законоучител, станал ученик в небесното царство, е като собственик на къща, който изважда от събраното в нея и нови, и стари неща.“
Исус отива в родния си град
(Мк. 6:1-6; Лк. 4:16-30)
53След като разказа тези притчи, Исус напусна това място 54и отиде в града, където беше израснал. Там започна да поучава хората в синагогата им и те удивени казаха: „Откъде е взел тази мъдрост и властта да върши чудеса? 55Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята му — Яков, Йосиф, Симон и Юда? 56И сестрите му — не са ли всички те тук, сред нас? Откъде е взел всичко това?“ 57И хората отказаха да го приемат. Исус им каза: „Единственото място, където не уважават един пророк, е родният му град и собственият му дом.“ 58И защото нямаха вяра, той не извърши много чудеса там.
Dewis Presennol:
Матей 13: СПБ
Uwcholeuo
Rhanna
Copi
Eisiau i'th uchafbwyntiau gael eu cadw ar draws dy holl ddyfeisiau? Cofrestra neu mewngofnoda
Новият завет: съвременен превод (SPB)
@ 2000 Bible League International